лимузина на депутат

http://nuvini.weebly.com/incident_sus_samosvala_na_fidosova.html

18.07.11 СОФИЯ - Депутатът от ГЕРБ Искра Фидосова е била замесена в транспортен инцидент от безразсъдна и недисциплинирана жена. 

Днес до нас достигна информацията за инцидент с лимузината на г-жа Искра Фидосова от ръководството на ГЕРБ. Скоростта на лимузината по време на инцидента не е уточнена.

Обяснението получено в нашият офис от централата на ГЕРБ, е че несъответсвия в поведението на възрастната жена, връхлетяла – очевидно разярена и не на себе си – върху радиатора на лимузината, са предизвикали самозащитата на обученият телохранител, при което той е наранен на меката част на хрущяла на лявото ухо. Очевидно възрастната жена се е опитвала да му прегризе гръкляна. Депутатът от ГЕРБ и телохранителят му засега са отказали да подадат жалба срещу разярената 82 годишна жена, която по късно не бе открита за коментар в интензивното отделение на Пирогов. (нувини)

 
първанов стреля нувини

http://nuvini.weebly.com/maikata_na_parvanov_sujaliava.html

11.08.2011 - ПЕРНИК
В интервю за ‘Нувини’ майката на президента Георги Първанов разказва: “Не мога да повярвам, че забравихме да развием централният дял на мозъкъ му. От тугава тези неприятности.. да е член на ДС и да работи за чуждо правителство, сигурно не е много страшно. За съжаление обаче веднъж бил президент на такава страна няма връщани назад.”
“И челото остана малко - сами виждати!" Коментира неудовлетворението си майката на президента, споменавана толкова често несправедливо в разговори.
"А можеше да има достойна работа, има умения в ръцете. Можеше да е фрезист. Дърводелец. Не да стреля по животни за удоволствие. Не и да са радва на футбол и да събира марки, монети, пари...”
“Умее и приятелства да прави. Вижте как Путин го кани три пъти за празненствата от третия и четвъртия ден след рожденният си ден. Обикновено после винаги си идва намръщен.. и аз низнам що. Сигурна съм, че добре си прекарва. Даже води и Зорка. И със сирийския президент е приятел - голяма чест е! Има и още един приятел... сега не мога да се сетя как се казваше..” 
“Не можа да се изучи с тоя проблем с главата и до ден днешен ми тежи - пък ги блещи едни... Ама е спестовен поне - има качества."
“Вика един ден: Мамо, спестил съм си пари. Смятам да ги дам тука на едни хора. Тая диплома иначе не мога да я взема.”
“То пък една диплома, ама ‘айде викам купувай.”
”И така и до днес. Като му излезне възможност, купуват със Зорка и синувете. То големи лишения ще да са били, че накупиха цели квартали, ама щом са оправни дицата...”
“Ни гу слушат многу. Т’ва и лошуту. Ама поне на работата няма по умни от него, тъй чи са оправя гледам. От време на време вади пушката като е в зоологически градини от онея големите, дето ги има в чужбина, ама охраната винаги го подсеща. Няма лошо - всеки можи да са обърка. 
Миналата година Дядо Мраз му донесе книга за коледа. Тая година съм му казала, че ша го изпитам на нея. Да видим тоя път прочел ли я е, че миналия път преди 23 години, така са намръщи на книгата, така са нацупи... ужас!”
“Малко си ги блещи едни, врели некипели - чак ма притеснява понякога - ама са успокоява след тува. Миналата година ми беше казал, че щели да го поканят и в друга страна освен в Русия, на офицялно пусищение. Пък му викам... иди майка ми донеси валерянчето от кухнята и две чаши. Викам му: тва Беларусия не е друга държава бе мама. Същъта и. Пийни сега ти таз чашка заедно с мен.”
“Викаше на неговия приятел Башар в Сирия да пращали картечници и ток. Викам къв ток ще пращаш бе майка - найш кат та хвани! То тоя ток, не и кат’ да пратиш писмо.” 
“Пък кви хубави писма си пишиха със Садам. И приятели бяха почти. Голяму общувани падна. Нашия му пиши, ония отговара. Нашия пак му пиши, ония пак отговара. 
Посли са указа, чи ония искал ут партията нища некви. Той да им дава нещо, пък те да му дават... пари ли беше, пушки ли беше вече не помня кво му даваха. Помня, че му казаха на никуй да не казва, ма то нашто отвреме навреме дрънка”.
“Много лъже по принцип, ма ний с баща му от малък си виками, че туй не е беля голема само да и спестовен. И прави са указахми. 
Сига - вика - мамо, иначи от Москва найш колку пъти щяха да мъ увулнът”.
“Много прекалява с пушките. Като малък многу си играеше с … та сега с пушките. Ама викам, хайде, т’ва да му е кусура.” (нувини)